Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2010 20:24 - За честта на императорската руска фамилия Романови;Белият руски генерал Кутепов, разследвал убийството им,другарувал с BG-индустриалец от старопрестолния град
Автор: souroujon Категория: Технологии   
Прочетен: 11407 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 31.03.2010 13:48


БЕЛИЯТ ГЕНЕРАЛ  АЛ. КУТЕПОВ СЪВЕТВАЛ ИНДУСТРИАЛЕЦА ХРИСТО МАЛИЕВ ДА ПОСТРОИ ФАБРИКАТА НА КАРТАЛ БАИР imageimage

ТЪРГЪТ НА СЪЩАТА СГРАДА Е НА 13 АПРИЛ Т.Г.



ГЕНЕРАЛ КУТЕПОВ Е ЛИКВИДИРАН, ЗАЩОТО РАЗСЛЕДВАЛ ОБСТОЙНО ГИБЕЛТА НА РУСКОТО ИМПЕРАТОРСКО СЕМЕЙСТВО РОМАНОВИ
  Анна Зографова - Член - кореспондент на академия МАБИК 

Чудя се още как точно да започна едно сложно повествование... за историята на фабриката на братя Малиеви във Велико Търново, която ще бъде продадена само след броени дни – на датата 13-ти април 2010 година и за последния доблестен рицар на Руската империя. Защото идеята за нейното построяване е била подсказана на Великотърновския индустриалец Малиев от знаменития пълководец и генерал от инфантерията Александър Павлович Кутепов, командир и в деникинската армия и в тази на барон Врангел, екскомендант на интернираните бели войски в Галиполи, който пристига в България, по късно и във Велико Търново, с армейска част през декември 1921 г. След Варна, Кутепов се установява за известно време в Старата българска столица Велико Търново където убеждава своя хазяйн, впоследствие и приятел - индустриалеца Христо Малиев през 1921 година да построи нова фабрична сграда на най-старата тъкачна фабрика в града и да организира безплатен стол за работници – такъв какъвто Малиев със свои средства е направил в първите месеци за пристигналите тогава белоемигранти.
Малиев обещава и през 1933 година строи фабриката, в която е инвестиран и еврейски капитал. Изпълнява до край своето обещание – през цялото време на нейното съществуване до деня на национализацията – 28 декември 1947 г. във фабриката е имало безплатен стол за работници. В Брошурата “Историята на Търновския терзийски еснаф” от П. Д. Крусев, издадена през 1942 г има данни за това как тази текстилна фабрика е била основана през 1893 г. от най-големия брат Христо К. Малиев както и за участията й със своя продукция в Международни панаири и изложения: през 1903 г. в международния панаир на гр. Лиеж, където е получила бронзов медал и през 1907, когато най-големият брат Христо Малиев изпраща текстилно-промишлена продукция в Лондон и получава златен медал от Лондонското изложение
 “Станах редови военен, защото мои кумири бяха героите на Шипки и Плевен. В това число и генерел Скобелев!” – е споделил по-късно пред  Малиев знаменитият бял генерал. “Поверено ми бе възпитанието на младите унтер-офицери и обучението на командирите. Аз съм професионален военен – участвах и в І световна война и смятам, че съм се справил добре – научих всички мои питомци да тачат свято пометта за Родината и да вярват в Отечеството!” – това са точните думи на генерал Кутепов.  Расказвал е пред Малиеви, че по женска линия родът му е бил известен чрез фамилията Всеволжски - потомствена аристократична фамилия, произхождаща от Волжско-Камска България. А в Пермска и Екатеринбургска губернии ги наричали волжските татари – сиреч чисти българи. “Не ни беше леко в Галиполи, ставахме рано, закусвахме, работехме, провеждахме учения. ... Армията ни продължаваше да съществува именно защото бяхме еднини. Усещахме силно липсата на Отечеството. Носталгията е страшно нещо. Затова започнахме да го организираме – нашето руско отечество – макар и на чужда територия. Така живяхме и продължаваме да живеем! Съхранили сме идентичността си като национално достойнство!”. По спомени на търновци от времето на пристигането на белогвардейците: "...Това руско национално чудо облагороди града ни само в рамките на няколко месеца, благодарение на ерудицията и волята на такива блестящи и дисциплинирани мъже като генерал Ал. Кутепов и благодарение на одухотвореността на русите войни...". Още тогава руският език е бил добавен като задължителен предмет във всички Великотърновски училища. А фамилията Кутепови и днес продължава да бъде нарицателно за гражданска доблест, вярност, дълг, жертвоготовност и решителност. И когато частта от корпуса от армията на барон Врангел пристига във Велико Търново – зимата е била изключително сурова. Част от белоемигрантите са разквартировани в сградата на тогавашната девическата гимназия, която съществува и до днес. Семействата на висшите офицери били настанени в часни квартири. В Старопрестолния град генерал Кутепов отсяда със свой адютант в дома на Христо Малиев - най-големия от братята индустриалци. Запомнен е като изключителен ерудит. Галантен, винаги стегнат и елегантен, той въвежда в семейството на Малиеви като задължителен ритуал едно много приятно следобедно чаепитие. Не е обичал кафе. Харесвал е бялото сладко и рачела, който домакинята и приготвяла както и белите курабии. Контактувал е успешно с първенците на града. Организирал полеви кухни за емигрантите, които са били първоначално в двора на Девическата гимназия. Там през лятото на 1922 година се е помещавал и временния военен лазарет за ранените. Известно време ранените и болните са били обслужвани отизвестния д-р Церовски. Впоследствие сграда за същите нужди е построена на Света гора, в която са работили руски лекари и медицински сестри. По късно тази сграда се превръща в туберкулозен диспансер. В него са практикували и лекували доктор Трейман, доктор Широкорат и още десетки руски лекари. Там е лекувана от туберкулоза и Вера Малиева – дъщеря на по-малкия брат от фамилията Малиеви. Благодарение на перфектната дисциплина и организация,  в началото на 1922 г. във Велико Търново – всичко първоначално потръгва добре. Руските белоемигранти – военни, мъже, жени и деца постепенно и прекрасно се вписват в аурата на града. Организират беседи, сказки, концерти. Поставят началото на интересни интелектуални традиции, литературни четения. В градската градина вечер е свирил военен руски оркестър. А всяка събота и неделя освен задължителните маршове, оркестърът е свирил и на вечеринките. Свободните местата във военния оркестър били попълвани и от местни музиканти. По това време в града пристигат много интелектуалци, преподаватели, геодезисти, учени, историци. Животът става изключително разнообразен. Организират се балове, оперети, изнасят се теартрални спектакли.  По специално нареждане на генерал Кутепов подразделенията на белоемигрантите строго са били организирани по устава на руската императорска армия. Той е човекът който е поддържал духа на диаспората и се е държал достойно и то така, щото войниците и офицерите да се чувстват не като корпус от емигранти, а достойни членове на Преображенския полк. Кадети и юнкери постепенно са се пренасяли от полковите палатки в градските къщи. Намирили и работа. Вратите на старопрестолните църкви винаги и по всяко време са били широко отворени за белоемигрантите. Дори нещо повече – в старите търновски гробища, намирали се някога в квартал “Тракия” са погревани руски белоемигранти, чиито имена са били вписвани чинно, краснописно и точно в регистрите. Днес при желание вероятно те биха могли да бъдсат издирени. Този руски парцел – помня по думите на моята баба се е намирал непосредствено до гроба на дъщерята на легендарния български поет и революционер Христо Ботев, която по същото време е учителствала в старопрестолно Търново. В Търново през 20-те години на ХХ век се появява и първата Руска библиотека, която заема книги на всички желаещи. Имало е  и специална библиотека за руска военна литература. В този период белоемигрантите продължават да издават най-стойностната военна литература в Европа  Белоемигрантите ползвали ежедневно турската баня “Баш хамам”, превръщайки я в истинска руска такава, с ритуалите с брезови клонки и нагорещените до червено огнени обли камъни, поливани с вода. В “Баш хамама” е имало приспособено и специално помещение за т.н. “оздравителни изпотявания” по руска рецепта, при които за много кратко време от организма на болния могат да бъдат извадени всички отрови именно по метода на изпотяването. Организиран е бил и перфектен лазарет, складове и работилници. Руснаци са преподавали както в търновската девическа така и в търновската мъжка гимназия. Организирана е била и специална руска детска градина както и  спортни и технически кръжоци. Съпругите на руските офицери – белоемигранти формирали със своите благотворителни акции първите женски клубове в града.  Впоследствие до 1925 година там пристигат още и военни фотографи и кореспонденти. Издават се бюлетини и литографски вестници на руски. Именно във Велико Търново се формира своеобразният Бял Орден на белоемигрантите. Организират се екскурзии. В този град, пропит с история започва един невероятен духовен възход. А търновци пословично винаги са били гостоприемни. Те не само са  приемали братски и с отворени обятия белоемигрантите мъченици, но и са им разказвали как по време на освобождението, великият бял генерал Гурго е бил посрещан на бял кон в центъра на града, с ритуална топла погача, мед, хляб, сол и вино. Интересен случай е описвала в своите мемуари голямата дъщеря на семейство Малиеви – Райна, /най-обичания от мен човек, която ме е отгледала/. Тя с голямо вълнение си спомня многократно как с разрешение на родителите, на нейния 20-те рожден ден е била заведена лично от генерал Кутепов и представена на първия във Велико Търново офицерски бал във Военния клуб, организиран по повод установяването на белоемигрантите там . От този пръв нейн бал от 1922-ра година година е запазена една прекрасна зелена кадифяна копринена дълга рокля, с цвета на очите й, която е носила тогава. Тази рокля аз пазя и днес. Дори нещо повече - възнамерявам по много специален повод да я облека. /От тогава тя не е обличана/. Знае се, че по време на премиерството на професор Цанков, генерал Кутепов е заповядал да бъде запазен пълен неутралитет и по никакъв повод и под никакъв предлог белоемигрантите да не се намесват в българските дела. Същата заповед на белия генерал е била уникална. Тя е важала  задължително на всички нива и за всички формирования както и за периода на септемврийските събития от 1923 година. В града след пристигането на белоемигрантите се формира и астрологично дружество – кръг или по-точно кръжок. Белоемигрантите коментират свастиката* за първи път това понятие се появява и добива гражданственост като е обяснено  на широка политическа арена. Междувременно свастиката се появява и по стоманените шлемове на щурмоваците от немската “бригада Ерхард”. Белогвардейците във Велико търново обаче били  удивени, когато местните историци, приятели на мастития Рафаил Попов и Илия Зографов  им разказали, че свастиката е много, много стар протобългарски символ. Така в навечерието на  известния “Бирен пуч” в Мюнхен ог 1923 година, свастиката била легитимирана официално и описана в световната преса и като официална емблема на националсоциалистическата работническа партия на Германия (НСДАП). Белоемигрантите и техните семейства продължили да се справят успешно с немалкото критични моменти: получили своите Нансенови паспорти те не били спокойни, защото след идването на немците, започнал периода на отвличания на белогвардейци, независимо от наличието и притежанието от тях на техните Нансенови паспорти. Последните са били въведени по името на норвежския полярен изследовател, дипломата носител на Нобелова награда за мир от 1922 г. – Фритьоф Нансен, който е бил натоварен от Обществото на народите (ОН) да следи за тяхната съдба в Царство България. Паспортите, които белоемигрантите имали са били без адрес и без поданство. През 1924 г. “Черният барон” - генерал Врангел организира Руския Общо-Войнски Союз (РОВС). Този съюз е обединил в една организация цялата руска военна емиграция. В същото време генерал Кутепов, непрекъснато пътувал от Търново до София, Видин, Свищов – Белград. Тогава той се прощава със своите български приятели Малиеви и се премества окончателно в Париж. В Париж оглавява дейността по преселването на руските военни емигранти и то след смъртта на барон Врангел. От този момент -– всеизвестен факт е, че на "невидимия фронт" ГПУ  започва да действа. Известно е и, че още от самото начало в РОВС са били внедрени болшевишки агенти. В Париж неколкократно Генерал  Кутепов бил предупреждаван за готвените срещу него опити за покушение. На  26 януари1930 г. в деня, в който Кутепов е трябвало да присъства на панихида на свой колега – висш офицер е бил похитен посред бял ден от агенти на съветското разузнаване. Според една от версиите за неговата смърт е починал "от сердечен удар" на борда на съветски кораб, пътуващ от Марсилия за Новоросийск....
Днес в парижкото гробище Сент-Женевиев-де-Буа,  в Галиполийския участък е поставен символично празен гроб. И до сега не е известно къде всъщност той действително е погребен. И дали въобще е погребан. Там, редом с гробовете на офицерите от Бялата гвардия и днес се извисява памятник, на който е написано името на генерал Кутепов. Този паметник е бил поставен през 1936 година и за неговата направа дори и неговият хазяин и приятел от Велико Търново - индустриалецът Христо Малиев също е дал своята лепта. Но и този паметник на генерал Кутепов не е братска могила. Просто организацията на бившите военни белогвардейски офицери взема под аренда участък, в който е поставен един по-голям общ паметник, посветен на героите на Бялото движение. В този участък са положени под еднотипни паметници – погребаните там щабскапитани, юнкери, гардемарини и офицери, служили в различни формирования и родове войски на Бялата гвардия /армия/ както и техни роднини. Там е погребана и съпругата на генерал Кутепов - Лидия Давидовна Кут / 1888-1959/, а също и неговата племенница Мария Владиславовна Лисова. Мария е била  известна още и с фамилията Захарченко-Шулц /1894-1927/ и е участвала като милосердна сестра в І световна война както и във военното формирование на барон Врангел. Всъщност тя е известна и като "Руската Мата Хари" и е била и един от лидерите на бойната организация РОВС в емиграция като от 1923-та година неколкократно нелегално е преминавала границата на съветска Русия и през лятото на 1927-ма година, опитвайки се да избяга, попада в засада при което се самозастрелва. Недалеч от техните гробове е и грабът на великия Иван Бунин, емигрирал в Париж през София и живял известно време на улица Леге във второразряден хотел, където обаче е бил ограбен и по тази причина бързо се е отправил към Париж.
 Синът на генерал Кутепов Павел е роден в Париж от брака му с Лидия през 1925 година. След Втората световна война Павел Кутепов се връща в Съветска Русия, но почти веднага е бил изпратен в  Лагер – в една от преизподните на архипелага ГУЛАК, от където е освободен след смъртта на Йосиф Висарионович Сталин, след което работи в Светия СИНОД на Руската православна църква. Всъщност неговата майка умира от мъка по него, а той е починал през 1983-та г. През 2006 година световната преса огласи, че е предстоящо масово препогребване на починалите руски белоемигранти във Франция по причина на факта, че арендата на гробовете на много велики князе и княгини, висши белогвардейски офицери в гробищния парк Сент Женевиев дьо Боа била с истекъл срок. И че над две хиляди руски гроба на емигранти е трябвало да бъдат ликвидирани, по причина на факта, че никой не се грижи вече за тях. Каква е ситуацията в момента в Париж засега не ми е известно, но преди  време един познат историк ми разказа още една не по-малко страшна история – която не е възможно да бъде вярна: оказва се – битувала е и версия, че генерал Кутепов съвсем не е отплавал от пристанището на Марсилия, а още във Франция е бил умъртвен ритуално...и то не от агенти на ГПУ, а... от последователи на дружеството... “Туле” и то по най-жесток начин като тялото му е било потопено в специална вана с киселина, за да се разтвори, за да не останат от него никакви следи. На 26 януари т.т. се навършиха точно 90 години от трагичната датата на неговото отвличане, която е възприета и като дата на неговата гибел. И така - Поклон, дълбок поклон и Вечна памет на него и неговите близки, от потомците на българските му приятели, които никога не го забравиха и в едно горещо тоталитарно лято на далечната 1950 г., в старопрестолната църква Света Марина организираха панихида за Великия генерал Кутепов, на която са присъствали всичките живе тогава руски лекари белоемигранти – живели към този момент в Старопрестолния град. П.С Известно е, че през декември 1917 полковник Кутепов разформиа Преображенския полк, отказвайки категорично да служи на болшевиките. С група офицери заминава към Дон. Активно участва в Доброволческата армии още от началото на нейното създаване, Участва в "Ледения поход" през 1918-та като командир на Корниловския полк. След завземането на Новороссийск, Кутепов е произведен в чин генерал-майор и бил назначен за Черноморски генерал-губернатор. Участва в щурма на Екатеринбург, часове след екзекуцията на руското царско семейство. През 1919-та е бил командир на корпус в армията на генерал А.И. Деникин, а след това е оглавил Доброволческата армия и по-късно е командвал Първа армия на барон П.Н. Врангел.

    ГЕНЕРАЛ КУТЕПОВ Е РАЗСЛЕДВАЛ МИСТЕРИЯТА ОКОЛО ГИБЕЛТА НА РУСКОТО ИМПЕРАТОРСКО СЕМЕЙСТВО РОМАНОВИ
image


Императрица Александра

image
Както вече писах, генерал Александър Кутепов през 1906 – 1914 е командвал лейб-гвардейския Преображенски полк, рота и батальон на Корниловския полк; впоследствие става началник на гарнизон в Таганрог; освобождава Екатеринбург часове след извършване на страшната екзекуция на Руското императорско семейство Романови. Участва в І Световна война и в известния "Леден поход" от 1918-та за завземането на Новоросийск. Произведен е генерал-майор и е назначен за Черноморски генерал-губернатор. През 1919 става командир на корпус в армията на А.И. Деникин. Впоследствие възглавява Доброволческата армия и поема командването на 1-ва армия на Черния барон П.Н. Врангел. От Врангел Кутепов получава званието генерал на инфантериията и през 1920 бяга, заедно с Врангелевите военни формирования през Крима в Галиполи (Турция), а по-късно от Истанбул през декември 1921 пристига в България. Живее последователно във Варна, Велико Търново, София - посещава Свищов и Видин, пътува често до Белград. Известно е, че генерал Кутепов е разследвал и екзекуцията на руското императорско семейство. От разкази в семейството на Малиеви става ясно, че Кутепов е бил убеден във вината на феномена Григорий Ефимович Распутин(1871–1919), когото е определил като “руски религиозен фанатик”, отговорен в максимална степен за събитията, свързани с Руската революция в Русия от 1917 г. И все пак “този сибирски селянин, мистик освен, че е въздействал много силно, бил е и обаятелна личност, притежавайки хипнотични умения, с които той впечатлява през 1903 година Императрицата и цялото нейно семейство, върху което започва определено да влияе. Особено върху императрица Александра, тъй като е помагал за кръвоспирането на болния от хемофилия престолонаследник Алексей". В този момент императрицата е била увлечена по окултни науки и мистика. Интересувала се е от трудовете на Елена Блаватская – дори нещо повече – тя е знаела за писмото на тибетските Лами, изпратено до Ленин и е изучавала символиката на тайните древни знаци, влияещи на четвъртата сигнална система. Това са знаци като пентаграмата и петолъчката. Дори когато е трябвало да бъде определен символът на Русия, идеята на императрица Александра била, в средата на петолъчката да бъде вписана свастика. Впоследствие – дали първите мостри са били със свастики или със сърп и чук както това става по-късно – това все още е неизвестно. Но едно е сигурно – доста по-късно фюрерът Адолф Хитлер е копирал вариант на свастиката такава, каквато е изобразена върху герба на обществото Туле. А неговата интерпретация е била, че “обърнатата” свастика е  означававала, че националсоциализмът ще завърти колелото на историята - в “правилна”, обратна на тогавашната посока. "Наклонът на знака е трябвало да подскаже, че колелото на историята се върти" А императрицата Александра е била арийка - Алекса́ндра Феодоровна, родена като принцеса Алиса -  Виктория - Елена - Луиза - Беатрис - Хесен-Дармштадтска, на 6 юни 1872 и е била четвъртата дъщеря на Великия херцог Хесенски и Рейнски - Людовиг IV и на херцогиня Алиса, внучка на английската кралица Виктория. През 1981-ва година Александра Федоровна и всички останали членове на царското руско семейство са канонизирани от Руската Православна Автокефална Църква зад граница, а през август 2000 г. и от Руската Православна Църка. След като я канонизират, императрицата е наречена Царица Александра Нова. Била е предводител на полкове - на лейб-гвардейския Улански полк с името на нейно Величество, на 5-ти хусарски Александрийски полк както и на 21-ви Източно-Сибирски стрелкови и Кримски конен полк, а от чуждестранните е имала шефство над Пруския Втори гвардейски драгунски полк. Занимавала се е изключително и с благотворителност. На датата 1 януари 1909 г., под нейно покровителство са били организирани 33 благотворителни дружества, на общините, на медицинските сестри, на убежищата, на приютите, на сираците както и на такива организации като: Комитет по присъждане войнските чинове, на пострадалите от войната с Япония, Дом за сакати воини, Императорско женско патриотично дружество; организирала е попечителски фондове, фондове за трудова помащ, за училищни кадри. В Царско Село и в Петерхоф е организирала дружество за спомоществователство на бедни, Дружество за дрехи на бедните от Санкт Петербург, Братство, в името на Царицата Небесна - за отглеждане на недъгави деца и деца епилептици, организирала е Александрийски приют за бездомници и бедни жени и пр. Оказва се, че всъщност заповедта за ареста на руското императорско семейство е била издадена от страна на Александър Фьодорович Керенски (1881–1970) – "руски революционер от партията на социалистите–революционери, отначало съюзници, а след това яростни противници на болшевиките. Всъщност Керенски е бил и Военният министър във Временното правителство на княз Лвов, след Февруарската революция и абдикирането на император Николай ІІ. А само четири месеца преди комунистическия октомврийски преврат, през същата 1917 година, оглавява Временното правителство". По-късно той е емигрирал в Париж, като почти до края на живота си се е занимавал с дела, които са разобличавали съветския режим.  Всъщност, няма преки исторически доказателства за това, че древногерманските племена са познавали свастиката, въпреки че свастиката присъства и в руните, използвани в нацистката символика. Свастиката Хитлер възприема след като получава обратна информация от свои мисионери – историци и окултисти, изпратени на тайна експедиция в Тибет. Този е символът на “Четвъртата сигнална система” , който при ритуалните обряди е ползван от членовете на тайните магически общности и то не само на Тибет, а също и от черните БонПО! Бел. Ред: Кръгът се затваря. охрана, отбрана и безопасност, а червеният цвят е цветът на революцията...* Докато Обърнатият пентаграм символизира дявола, но всъщност петолъчката е едно от обозначенията на бога Марс. А Марс е бог на войната - покровител на войниците – и съвсем не случайно почти всички армии в света използват петолъчката като знак. Червеният цвят както е известно винаги е бил символ на бунт и насилие. Дори и класическото пиратско знаме е червено. – Бел. на прев.   /С л е д в а!/ 



Гласувай:
1



1. анонимен - Привет обитатели souroujon.blog.bg
05.07.2011 22:22
Я не хочу отпускать твою руку. Мне кажется, что сейчас я смогу бросить все это Мой статус, славу, семью Все, ради твоих объятий.
<a href=http://domashnee.org/minet-kunilingus/>кунилингус</a>
цитирай
2. анонимен - Привет юзеры souroujon.blog.bg
06.07.2011 00:06
Людям полагается любить и беречь, таков закон природы. Сопротивляться ему бесполезно и выяснять зачем бессмысленно. Так же, как и выяснять зачем летают крылатые мошки. Думаю, люди всегда хотят быть с до самого конца.
взято с <a href=http://erokarta.ru/>сайта</a>
цитирай
3. анонимен - Здравствуйте пользователи souroujon.blog.bg
15.07.2011 04:59
Вот уже третий раз я пишу вам о том, что люблю вас. Берегитесь, как бы в четвертый раз я не написала, что я вас ненавижу.
Найдено <a href=http://videosuka.com>тут</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: souroujon
Категория: Технологии
Прочетен: 1465852
Постинги: 448
Коментари: 93
Гласове: 634